Терапевтичното писане е практика, която използва писането като инструмент за себеоткритие, прозрение и подкрепа.
Писането прокарва пътечка към спомени, чувства и мисли, които дори не подозираме, че имаме. Когато пишем, можем да откриваме, изследваме, изясняваме и правим връзки между минало и настояще. Проблеми, идеи, вдъхновения, за които ни е трудно или невъзможно да говорим, често можем да изразим писмено. Творческият процес на писане е вълнуващ, освобождаващ и възнаграждаващ.
Ателиета по терапевтично писане,
част от проекта “Една от три: Субективни гледни точки за загубата на бременност и безплодието“
Feel Like Writing е безопасна и подкрепяща среда, където всеки се чувства комфортно да изразява себе си без страх от осъждане или критика чрез писането. Пространство, където можем да бъдем заедно, тук и сега и в същото време да бъдем насаме със своите мисли, чувства, емоции и преживявания пред белия лист.
“Страхотен начин да откриеш неподозирана частица от себе си. Вътрешно, със силата и емоцията на думите, които сякаш сами се редят върху празния лист хартия. Тихо, леко и естествено. Одухотворяващо. Щастлива съм, че бях част от едно от първите ателиета на Дари. Тя ме накара да видя истини, които чакаха да бъдат намерени. Дари има дарбата да прави нещата да изглеждат лесни и прости.
Силно препоръчвам на всеки, който е готов да погледне навътре в себе си като се потопи в магията на думите и да се остави Дари да го води в това необикновено приключение.”
ДОРОТЕЯ
“За мен участието в ателието на Дари беше силно духовно преживяване. Това, че имаш свободата да бъдеш напълно искрен и това, което изливаш като емоция да го виждаш само ти, ми създаде усещане за сигурност и истинност. Откриването и контактът със себе си, по-дълбоко, без маски е нещо голямо, което озарява и пречиства. И си нов. В това пътешествие Дари води с такава топлина, лекота и финес, че имаш усещането, че си вкъщи с близките си хора. Препоръчвам на всеки, който има желание да опознава все повече пластове от себе си да се потопи в едно от тези ателиета и да остави ръката сама да пише.”
ПЕТЯ