За пионер на концепцията за терапевтично писане се смята социалният психолог Джеймс Пенебейкър. През 80-те години на миналия век той започва да изследва същността на травматичните преживявания и каква е връзката със здравословното състояние на хората.
Пенебейкър прави проучване сред свои студенти и им дава задача да пишат без да спират само по 15 минути на ден в продължение на 4 последователни дни за най-съкровените, пазени в тайна преживявания, свързани с тежки травми в своя живот. Прави сравнение с контролна група от студенти, които също имат задача да пишат, но за тривиални, незначителни неща. Само в рамките на тези 4 дни Пенебейкър отчита значимо подобрение в здравословното състояние и функциите на имунната система на хората, които пишат за травматични събития и емоции.
Екипът му открива доказателства, че в дългосрочен план при хората, които са писали за травматични събития, се наблюдават много ползи:
• Намалено безпокойство, кръвно налягане, депресия, мускулно напрежение, болка и стрес;
• Подобрена имунна функция;
• Подобрена памет, качество на съня и социалния живот;
• По-добри оценки и представяне в работата.
Терапевтичното писане може да бъде толкова лесно, колкото просто да пренесете мислите и чувствата си по време на писане върху лист хартия, така че страницата сега да носи емоциите и умът да се освободи, или може да включва създаване на стих или история, които описват част от вашия житейски път.
По време на ателиетата по терапевтично писане участниците се ръководят от следните принципи:
• Няма как да напишете нещо грешно.
• Опитайте се да бъдете спонтанни.
• Позволете си да забравите всички правила за писане.
• Всичко, което пишете е напълно лично, до момента, в които не решите да споделите.
Един от най-значимите аспекти на терапевтичното писане е култивирането на способността да наблюдаваме нашите мисли и чувства.
“Всяка от задачите по време на ателието по терапевтично писане беше измислена с въображение, дълбочина и много смисъл, а в същото време всичко беше поднесено по много лек и естествен начин. Беше като игра, което го освобождава от напрежението на думата “терапия”, която някои хора носят. Помогна ми да изследвам и изненадам себе си. Беше ми много полезно имено с личните ми открития за себе си, които постигнах много естествено и с лекота. “
ЯНА
“Имах удоволствието да участвам в първото ателие по терапевтично писане, нямах конкретни очаквания, защото дотогава не бях присъствала на нещо подобно. Прекрасно и магично е, а Дари е невероятна!
С толкова много топлина и внимание преминах през спектър от емоции, които ми помогнаха да си тръгна “по-лека” и одухотворена!
Силно препоръчвам на всеки, който би искал сигурна среда и ефективен подход да погледне навътре към себе си и да намери онези дълбоко скрити места в душата и мислите, които ни дават сили да продължим напред с усмивка! И чакам с нетърпение следващото ателие.”
СТЕЛА